Преди да смените изпълнителя на сайта, проверете дали четири неща са на вашата фирма: домейнът, хостингът, кодът и съдържанието. Първите две са спешни — без тях не можете да преместите сайта. Направете проверката, преди да кажете на изпълнителя, че си тръгвате.
Най-честият проблем при клиенти, които идват от друга фирма, няма нищо общо с дизайна. Домейнът е регистриран на името на предишния изпълнител. Хостингът също. Достъпът до фирмената поща — също.
Сайтът работи. Просто не е техен.
Това рядко е злонамерено. По-често е било удобно и за двете страни: „ние ще се погрижим за всичко“ звучи като добра услуга и наистина спестява един неприятен разговор в началото. Цената се плаща три години по-късно, когато отношенията се влошат или изпълнителят просто спре да отговаря.
Четирите неща, които трябва да са ваши
Проверете ги в този ред. Първите две са спешни, вторите две са важни.
1. Домейнът
Домейнът е адресът на сайта — www.вашафирма.bg. Отворете who.is или регистъра на вашия регистратор и вижте на чие име е записан. Търсите три роля: собственик (registrant), административен контакт и технически контакт.
Собственикът трябва да е вашето дружество. Административният контакт трябва да е ваш имейл — не имейл на изпълнителя. Техническият контакт може спокойно да е негов; това е ролята, която върши работата.
Ако собственикът е друга фирма, вие нямате домейн. Имате разрешение да го ползвате, което може да бъде оттеглено.
2. Хостингът
Хостингът е сървърът — компютърът, на който стои сайтът. Влезте в контролния панел. Ако нямате данни за влизане, това само по себе си е отговорът.
Тук границата е по-мека, отколкото при домейна — има напълно нормални случаи, в които сайтът стои на инфраструктура на изпълнителя и това е част от услугата. Важното е да знаете кой е случаят, и да имате писмено уговорено какво става с данните ви, ако спрете да работите заедно.
3. Кодът
Питайте къде е хранилището — мястото, където се пази кодът — и имате ли достъп до него. Ако сайтът е на готова платформа, питайте кой е собственик на акаунта.
Отговорът „кодът е наш, вие плащате за ползване“ е легитимен бизнес модел, но трябва да сте го знаели, когато сте подписвали. Ако го чувате за пръв път сега, това е проблем.
4. Съдържанието
Текстовете и снимките са ваши по подразбиране, ако вие сте ги платили — но само ако договорът го казва. Проверете дали имате изходните файлове на снимките, а не само смалените версии от сайта.
Ако отговорите не ви харесат
Не започвайте с обвинения. В повечето случаи насреща няма злонамереност, а инерция.
Поискайте прехвърляне писмено. Имейл с ясно изброени неща: домейн на името на дружеството, достъп до хостинга, копие на кода и на базата данни. Дайте разумен срок.
Домейнът се прехвърля с код за трансфер, който настоящият регистратор е длъжен да ви даде като собственик. Ако не сте собственик, това е точката, в която ще имате нужда от юрист — и точката, в която ще съжалявате, че не сте проверили в началото.
Не изтривайте нищо и не сменяйте нищо, докато не сте видели пълен бекъп (резервно копие), който сте проверили, че се отваря. Бекъп, който никой не е възстановявал, не е бекъп.
Как трябва да изглежда следващия път
Един абзац в офертата решава целия този проблем предварително:
Домейнът и хостингът се регистрират на името на Възложителя. Възложителят получава данните за достъп в деня на регистрацията. Изпълнителят получава технически достъп за срока на договора.
Ако изпълнител откаже да го подпише, това е полезна информация — получена преди да сте му платили, а не след три години.
Какво правим ние
Регистрираме всичко на ваше име, с ваш имейл като собственик, и ви даваме данните веднага, не при поискване. Ако някога решите да работите с друг, прехвърляте достъпа и приключвате — а ние ще отделим половин час да въведем приемника, без да го таксуваме. Как точно го правим, е описано в Домейн и хостинг.
Не защото сме особено щедри. Защото изпълнител, който ви държи домейна, за да не си тръгнете, е решил проблема с задържането на клиенти по най-лошия възможен начин.